ДО

РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

ДО

ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СОФИЯ – ГРАД

ДО

Д-Р ГЕОРГИ ГЕЛЕВ

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТЪРА ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГР. СОФИЯ 

Относно: Допълнителна информация и указания относно надзора и контрола на заболяването маймунска вариола.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

В допълнение към Наше писмо с Изх. № 03-730\1/26.05.2022 г., Ви предоставям актуализирана информация и указания относно надзора и контрола на заболяването маймунска вариола.

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, към 25 май 2022 г. 118 потвърдени случая на маймунска вариола са съобщени от 12 държави-членки на ЕС/ЕИП (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Италия, Португалия, Испания, Словения, Швеция и Нидерландия). Повечето случаи са сред млади мъже, самоопределящи се като мъже, които правят секс с мъже (МСМ). Клиничното протичане на заболяването в повечето случаи е леко, с преобладаващи случаи с кожни лезии по половите органи и в перианалната област, което предполага че заразяването се осъществява по време на близък телесен контакт по време на секс.

Към същата дата, общият брой на заболелите със съмнение за маймунска вариола в държави, които не са ендемични, са 219, като държави извън ЕС/ЕИП, които са докладвали случаи са Аржентина, Австралия, Канада, Израел, Великобритания, САЩ, Швейцария, ОАЕ и Мароко.

Епидемични взривове от маймунска вариола продължават да се докладват в ендемичните за заболяването държави в Западна и Централна Африка:

- към 17 февруари 2022 г. Камерун съобщава 3 потвърдени и 25 съмнителни случая, вкл. два смъртни случая;

- на 14 март 2022 г. Централноафриканската република съобщава 6 потвърдени случаи, вкл. два смъртни случая;

- към 17 април 2022 г. Демократична република Конго съобщава 1 152 съмнителни случаи, вкл. 55 смъртни случая. За същия период на 2021 г. са съобщени 138 съмнителни случая и 14 смъртни случая;

- към 30 април 2022 г. Нигерия съобщава 15 потвърдени и 31 съмнителни случая.

Маймунската вариола е най-разпространената в момента ортопоксвирусна зооноза при хората след ерадикацията на вариола в света. В ендемичните райони вирусът на заболяването вероятно се поддържа в природата чрез циркулация сред редица бозайници, включително катерици, плъхове, мишки, сънливци и примати със случайно разпространение при хората, като заразяването се осъществява чрез ухапване или директен контакт с кръв, месо, телесни течности или кожни/мукозни лезии на заразено животно.

Маймунската вариола не се разпространява лесно между хората. Заразяването се осъществява чрез дихателни капчици при директен и продължителен близък контакт (лице в лице), чрез директен контакт с телесни течности на заразен човек, контакт на лигавица или кожа с нарушена цялост с отворени обривни лезии или със замърсени с вирус предмети, като спално бельо или дрехи. Половото предаване на маймунска вариола е описано, но рядко в литературата. Предположен е полов път на предаване при взрив от заболяването в Нигерия през 2017 г. Инфекция на сексуални партньори, както жени, така и мъже, е докладвана по-рано за Vaccinia virus, друг вирус от рода Orthopoxvirus, след ваксинация срещу едра шарка.

Заболяването обикновено започва с треска, миалгия, умора и главоболие. До три дни от появата на първите симптоми се появява макулопапулозен обрив, който се разпространява центробежно от мястото на първична инфекция към другите части на тялото. При дисеминиран обрив се засягат дланите и стъпалата. Обривните единици прогресират, обикновено в рамките на 12 дни, едновременно от макули до папули, везикули, пустули, които завяхват и се образуват крусти. Възможно е да възникне вторична бактериална инфекция след разчестване на обрива, поради сърбеж. Може да има и лезии по устната или очната лигавица (енантема). При много пациенти, преди и по време на обрива, се наблюдава лимфаденопатия. Трябва да се отбележи, че клиничните прояви при случаи, свързани с пътуване, обикновено са леки, понякога с много малко обривни единици. Началото на обрива се счита за начало на инфекциозния период. Въпреки това се смята, че лицата с първоначалните клинични прояви също са заразни. Заболяването обикновено протича между две и четири седмици.